Шефът на Роснефт: Китай измести ОПЕК и вече диктува петролния пазар
БГНЕС
Китай на практика е поел от ОПЕК ролята на сила, която определя поведението на световния петролен пазар, заяви ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин. Според него Пекин е успял да стабилизира пазара по време на войната с Иран, като е свил вноса си на суров петрол с до 5,5 млн. барела дневно. Френският коментатор Арно Бертран, който живее в Китай, развива тази теза още по-далеч: според него Пекин вече контролира страната на търсенето в мащаб, сравним или дори по-голям от контрола, който ОПЕК традиционно упражнява върху предлагането. Огромните китайски петролни запаси позволяват на Пекин да изтегля милиони барели дневно търсене от световния пазар и след това отново да го връща — превръщайки една от най-тежките енергийни кризи от десетилетия в демонстрация на новата икономическа мощ на Китай.
Изходната точка за анализа на Арно Бертран е новина на Reuters от 4 септември с изказването на Игор Сечин, главен изпълнителен директор на „Роснефт“ — най-голямата петролна компания в Русия. Говорейки на руско-китайски бизнес форум във Владивосток, Сечин заявява, че през тази година именно Китай, а не ОПЕК, е изиграл ключова роля за стабилизирането на световния петролен пазар.
„Тази година Китай на практика пое водещата роля от ОПЕК и, без да членува в какъвто и да било картел, успя да стабилизира световния петролен пазар, като намали вноса си на петрол с 5,5 милиона барела дневно“, казва Сечин. Той прогнозира, че влиянието на Пекин върху енергийните пазари ще продължи да нараства с увеличаването на китайските резерви и паралелното отслабване на ОПЕК.
„Смятам, че по-нататъшното увеличаване на китайските резерви ще засили ролята на Китай на енергийния пазар на фона на намаляващото влияние на ОПЕК и съкращаването на броя на членовете на организацията“, заявява Сечин.
Това вече не е само теза на руския петролен гигант. Самият Reuters отбеляза в отделен анализ в края на август, че войната с Иран е отслабила способността на ОПЕК+ да влияе върху цените, докато поведението на Китай се е превърнало в един от основните фактори за световния петролен пазар.
„За това почти не се говори, но може би става дума за едно от най-значимите разкрития от войната на САЩ срещу Иран: фактът, че Китай на практика измести ОПЕК като глобален фактор, определящ цената на петрола“, пише Арно Бертран. Според него ключът не е в това, че Китай е започнал да произвежда повече петрол, а че е показал способност да управлява огромна част от световното търсене.
ОПЕК традиционно влияе върху цената чрез предлагането — членовете на организацията увеличават или намаляват производството си и така се опитват да променят количеството петрол на пазара. Китай демонстрира обратното: способност да намалява собствените си покупки с милиони барели дневно и така да изважда огромно количество търсене от пазара.
По думите на Сечин съкращението е достигнало 5,5 млн. барела дневно.
Мащабът е огромен. Това количество е приблизително съпоставимо с цялото петролно потребление на Индия.
Иначе казано, отбелязва Бертран, Китай е показал, че при необходимост може да изключи от световния петролен пазар търсене, сравнимо с потреблението на една от най-големите икономики в света.
Данните за китайския внос потвърждават необичайния мащаб на спада. Според Reuters морският внос на суров петрол в Китай през август е бил около 7,14 млн. барела дневно — близо 40% под средните равнища отпреди началото на войната с Иран.
Това означава, че поведението на Китай вече може само по себе си да променя баланса между световното предлагане и търсене. Причината Китай да може да си позволи подобна политика се крие и в огромните му петролни запаси.
Американската Администрация за енергийна информация (EIA) оценява общите стратегически запаси на Китай в края на 2025 г. на близо 1,4 млрд. барела.
Тук е необходимо едно важно уточнение: това число не представлява само официален държавен стратегически резерв по американски модел.
EIA включва в китайските „стратегически“ запаси както държавния резерв, така и огромните търговски запаси на китайските петролни компании, тъй като от 2024 г. държавните компании са инструктирани да натрупват аварийни количества суров петрол и в търговските си хранилища.
Според американската оценка официалните държавни запаси са били около 360 млн. барела в края на 2025 г., а търговските — приблизително 1 млрд. барела.
За сравнение американският стратегически петролен резерв е съдържал около 413 млн. барела през декември 2025 г.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/svqt/shefat-na-rosneft-kitay-izmest/



Коментари (0)
Добави коментар